Вече сме в края на 2013 г. и отборите започват да се подготвят за следващия сезон. Първата стъпка е производството на новото шаси, като за да бъде хомологирано то трябва да премине задължителните краш тестове от FIA. Тази година новото шаси трябва не само да премине тестовете преди първото състезание, както беше обичайно през другите сезони, но трябва да е преминало и преди първия контакт на колата в предсезона, т.е. преди първите тренировки, които ще се проведат на пистата Херес на 28 януари.
Така първите екипи, които се заеха с работа, бяха скромните и в резултат преди края на годината те вече успяха да преминат тези тестове, първо отборът на Sauber, а след това и отборът на Caterham, че този сезон завърши на последно място в първенството на конструкторите, те обаче не са си губили времето и вече се готвят като най-добрите, за да се опитат догодина да се борят и да подобряват в рамките на възможностите си. Но може би трябва да настояваме да научим малко повече за тези тестове направи колите по-безопасни.
Както при пътните автомобили, автомобилите от Формула 1 също се подлагат на краш тестове, които се контролират от FIA. Тези мерки започнаха да се използват от 1985 г, а днес има само три одобрени центъра за такива тестове, Cranfield Impact Center в Англия, Transport Research Laboratory в Обединеното кралство и CSI Laboratory в Милано, Италия. Тези тестове включват динамични тестове за сблъсък, тестове за статично натоварване и тестове за преобръщане..
Тестовете за динамичен удар се провеждат отпред, отстрани, отзад и има още един тест на кормилната колона. След теста купето трябва да остане в добро състояние, тоест без големи деформации, тъй като това ще предпази пилота от сериозни наранявания. В теста на челен удар, шасито е закотвено към колесна шейна и с тегло от 780 кг, включително манекена, се изстрелва със скорост от 15 m/s (54 km/h) срещу стена, скоростта на странично изпитване е 10 m/s (36 km/h)докато заден тест е 11 m/s (39,6 km/h).
Въпреки че изглежда, че скоростта не е прекомерна, особено след като едноместният автомобил може да се движи много по-бързо, те са направени по този начин, за да се измери по-точно способността на автомобила да абсорбира енергията, освободена при инцидент. Границите за максимално отрицателно ускорение, поглъщане на енергия и деформация са точно определени, например при челен тест, максималното отрицателно ускорение, измерено на гърдите на манекена, не може да надвишава 60 G (приблизително 60 пъти телесно тегло), в рамките на три милисекунди от удара.
нещо подобно се случва при теста на кормилната колона, където след като е закотвен към земята, обект от 8 kg се хвърля в центъра на колелото със скорост 7 m/s (25 km/h), и максималното отрицателно ускорение не трябва да надвишава 80 G, в допълнение към механизмите за бързо освобождаване на колелото трябва да работят правилно след теста. В допълнение към динамичните тестове се провеждат до 13 други теста за статично натоварване отпред, отстрани на шасито и отзад на конструкциите, за да се гарантира, че те могат да издържат на нивата на налягане, изисквани от разпоредбите.
Разбира се, провеждат се и тестове за обръщане, като се прилага сила от пет тона странично, шест тона надлъжно и девет тона вертикално. Максималната деформация при натоварване на конструкцията не трябва да надвишава 50 mm, което дава представа колко устойчива става конструкцията против преобръщане. За да получите представа, стените на пилотската кабина са с дебелина пет сантиметра и трябва да издържат на удари, еквивалентни на 250 тона. Истината е, че всички тези тестове, на които са подложени едноместните автомобили, ги правят по-безопасни и че можем да се наслаждаваме на този спорт без злополуки.
Повече информация - Пасивната безопасност във Формула 1 става все по-добра
Източник – Официален уебсайт на F1
Снимка – Caterham